дишане
Облик
дишане (български)
ед.ч. | ди·ша·не | |
---|---|---|
членувано | ди·ша·не·то | |
мн.ч. | ди·ша·ния | |
членувано | ди·ша·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 71
- Физиол. Непрекъснат физиологичен процес, при който организмите и човекът поглъщат кислород и отделят въглероден двуокис, вода и енергия.
- Поглъщане, поемане на въздух, аромат и под.; вдишване.
- Прен. Съществуване, живеене.
Етимология
Фразеологични изрази
◊ Външно дишане. Физиол. Обмяна на газове между външната среда и кръвта, извършвана в дихателните органи. Изкуствено дишане. Спец. Начин за поддържане по изкуствен път движението на въздуха в белите дробове. Клетъчно (кожно, тъканно) дишане. Физиол. Сложен физиологичен процес, проявяващ се в поглъщане на кислород чрез клетките и тъканите на организма и в образуване на въглероден двуокис в тях.
> На изкуствeно дишанe съм. Нов. Книж. Намирам сe в много тeжко финансово положeниe, застрашаващо същeствуванeто, нормалното ми функциониранe и изискващо финансова помощ.
Превод
|
|