гяур
Облик
гяур (български)
ед.ч. | гя·ур | |
---|---|---|
непълен член | гя·у·ра | |
пълен член | гя·у·рът | |
мн.ч. | гя·у·ри | |
членувано | гя·у·ри·те | |
бройна форма | гя·у·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Гяур от персийски през турски означава неверник, човек който не изповядва исляма. Това е презрително обръщение, използвано към християнското население на Османската империя, а също и по отношение християните от европейските страни и Русия. Използвано по време на турското робство. Терминът е забранен за използване в рамките на Османската империя от 1856 година. Исторически възниква за обозначаване последователите на зороастризма и означава "поклонник на огъня". С този смисъл, терминът е засвидетелстван в много ранни персийски текстове като Шахнаме. С времето, придобива отрицателен смисъл. През 13 век думата започва да се използва в смисъл на последовател на религия, различна от исляма.
Етимология
- от турски gâvur, прието от персийски
Фразеологични изрази
Превод
|
|