Растение без листа и зеленина с късо стъбло и шапка отгоре.
Рогов скелет на морско животно – мека и шуплеста материя, която се употребява за изтривалка; сюнгер.
Изтривалка от мек и шуплест материал (дунапрен, каучук и под.), която се използва при къпане, миене на съдове, бърсане на черна дъска и пр.
Етимология
ст.-бълг. гѫба σπόγγος (Зогр., Мар., Асем., Супр., Остром.). Праслав. *gǫba, с няколко прелитащи се значения: „гъба, сюнгер“ (чеш. houba „гъба изобщо“, словен. goba, пол. gąbka, рус. губка „сюнгер, гъба за триене“, укр. губа „гъба, която расте по дърветата“); „израстък, тумор“ (слабо разпространено, сръб. губа „проказа“); „устна, муцуна“ (сърбохърв. губица, словен. gobec, чеш. huba, (oстар.) húba, пол. gęba, г.-луж. huba, д.-луж. guba. рус., укр., белор. губа). Значението „израстък, тумор; подутина, причинена от болест“ има съответствия в други ИЕ езици (лит. gumbas, gumbras „тумор, израстък“, gumbulas „жлеза“, ст.-сканд. kumpr, пущун. غومبه (ɣumba, „подутина, израстък“), ср.-перс. gumbad „изпъкналост“); за значението „устна, муцуна“ сравнението с гр. γαμφαί, γαμφηλαί „животински челюсти“ е съмнително. В слав. езици основната дума за „гъба“ е *gribъ. В ИЕ праезик не се реконструира корен със значение „гъба“.
