гущер
Облик
гущер (български)
ед.ч. | гу·щер | |
---|---|---|
непълен член | гу·ще·ра | |
пълен член | гу·ще·рът | |
мн.ч. | гу·ще·ри | |
членувано | гу·ще·ри·те | |
бройна форма | гу·ще·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Етимология
Най-рано засвидетелствана в старосръб. гоуштерь (Закон. Ст. Душан), при старобълг. аштеръ „гущер“ (Супр.). Сродни форми: сръб. гуштер, полаб. ĝäustar, МИ в Германия от слав. произход: Güstrow (Мекленбург) (= *Guščerovo), Gostritz (Саксония) (= *Guščerovice). Праслав. диалектизъм, срв. старопрус. estureito „гущер“, вероятно заето от зап.-слав. Няма сигурен произход. Поради синонимните варианти *a-ščerъ и *gu-ščerъ съществува възможност думата да е двусъставна, а не да е от един произход с лит. skėrys „скакалец“, старогр. ἀσκαρίς „глист“, σκαρίδες „скарида“, осет. гæккури [gäkkuri] „гущер“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|