глаголица
Облик
глаголица (български)
ед.ч. | гла·го̀·ли·ца | |
---|---|---|
членувано | гла·го·ли·ца·та | |
мн.ч. | гла·го·ли·ци | |
членувано | гла·го·ли·ци·те | |
звателна форма | гла·го·ли·цо |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Стара славянска азбука, въведена в употреба от Кирил и Методий и използвана в някои славянски държави. Бива заменена от кирилица и латиница.
Етимология
от „глаголя“- стара дума за говоря
Фразеологични изрази
Превод
|
|