вино
Облик
вино (български)
ед.ч. | ви·но | |
---|---|---|
членувано | ви·но·то | |
мн.ч. | ви·на | |
членувано | ви·на·та |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Алкохолна напитка, която се получава след ферментация на гроздов сок.
Етимология
старобълг. вино οἶνος (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Стара заемка от лат. vīnum „вино“, вероятно през германски: от гот. wīn или ст.-в.-нем. wīn, предвид заемката виноградъ „лоза“ от гот. wīnagards, ст.-в.-нем. wīngart.
Фразеологични изрази
Превод
|
|