бисер
Облик
бисер (български)
ед.ч. | би·сер | |
---|---|---|
непълен член | би·се·ра | |
пълен член | би·се·рът | |
мн.ч. | би·се·ри | |
членувано | би·се·ри·те | |
бройна форма | би·се·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Бяло или жълтениклаво топче, което се образува в черупките на миди.
Етимология
старобълг. бисьръ, бисъръ μαργαρίτης (Зогр., Мар., Клоц., Остром., Супр.). Сродни форми: сърбохърв. бисер, рус., укр. бисер (рус., укр. са от ст.-бълг.). *büsrä от араб. بُسْر [busra] „зелена фурма, фалшива перла, мънисто“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|