абориген
Облик
абориген (български)
ед.ч. | або·ри·ген | |
---|---|---|
непълен член | або·ри·ге·на | |
пълен член | або·ри·ге·нът | |
мн.ч. | або·ри·ге·ни | |
членувано | або·ри·ге·ни·те | |
бройна форма | або·ри·ге·на | |
звателна форма | або·ри·ге·не |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
- Член на коренното население на дадена страна. Човек роден и живеещ на дадено място, носител на определени традиции, начин на живот и култура, свойствени за населението на това място.
- Първобитен човек.
- Коренен жител на Австралия.
- (обидно) Примитивен човек. Човек с ниска култура, познания или нрави.
Етимология
Думата е с латински произход (лат. Aborigines от лат. ab origine - по произход) и в древния Рим е служила за обозначаване на коренното население на дадено място. През ранното средновековие влиза в употреба слятото изписване. По-късно, след откриването на Австралия се използва като нарицателно за местните и жители. Използва се също и за обобщено обозначаване на първобитни хора, а в нашето съвремие и като обиден термин по отмношение на човек с ниска култура, познания или нрави.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
местен жител, туземец, примитивен човек, жител на Австралия