Йехова

Името на Бога във Библията. При един тържествен случай Бог сам изговорил своето име, повтаряйки го в присъствието на Моисей. Моисей написал разказ за това събитие, който е запазен в Библията до наши дни. (Изход 34:5) Бог дори написал своето име със собствения си „пръст“. Когато дал на Моисей онова, което е известно днес като Десетте божи заповеди, Бог ги записал по чудодеен начин. Повествованието казва: „И като свърши говоренето си с Моисея на Синайската планина, Господ му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с божия пръст.“ (Изход 31:18) Божието име се появява осем пъти в оригиналните Десет заповеди. (Изход 20:1–17) По този начин Бог лично разкрил името си на хората — устно и писмено. И така, кое е това име? На еврейски език то се пише така: יהוה. Тези четири букви, наричани „тетраграматон“, на еврейски се четат от дясно на ляво и могат да бъдат представени на много съвременни езици като YHWH, JHVH или ЙХВХ. Божието име, представено с тези четири съгласни, се появява почти 7000 пъти в оригиналния „Стар завет“, или Еврейските писания. Името е форма на еврейския глагол хава̀х (הוה), със значение „става“, „случва се“ и всъщност означава „той прави (нещата) да се случат“. Следователно името на Бога го идентифицира като Този, който последователно изпълнява своите обещания и неизменно осъществява намеренията си. Само истинският Бог може да носи такова съдържателно име.