шиш

шиш (български)

шиш ±

ед.ч.		шиш
	непълен член	ши·ша
	пълен член	ши·шът
мн.ч.		ши·шо·ве
	членувано	ши·шо·ве·те
бройна форма		ши·ша
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Дълга желязна пръчка, заострена на единия край.
2. Прът или пръчка, на които пекат набучено месо над жарава.
3. разг. Дълга игла за ръчно плетене на чорапи, трико и подобни.

Етимология

От тур. şiş.

Превод

английски: broach, skewer, spit (en) испански: asador, espetón, brocheta (es) италиански: girarrosto, spiedo, legnetto (it)

немски: der Spieß (de) руски: ве́ртел, шампур (ru) френски: broche (fr) добавете превод на друг език тук [[]]

Синоними

• кука

Източници

1. шиш в РБЕ на ИБЕ