чаша

чаша (български)

чаша ±

ед.ч.		ча·ша
	членувано	ча·ша·та
мн.ч.		ча·ши
	членувано	ча·ши·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Съд за пиене на течности.
2. Единица мярка за течни и насипни продукти, използвана най-често в готварството.

Етимология

старобълг. чаша ποτήριον (Син. тр., Супр.). Общослав. дума *čаšа, заета от иран. форма *čāš(a)- „обяд“ (срв. нперс. چشيدن [čаšīdаn] „вкусвам“, چاشت [čāšt] „закуска, ранен обяд“, چاش [čāš] „обяд“ (диал.), в памирските езици: вах. č̣əṣ̌ək „опитване на вкус“, č̣oṣ̌t „обяд“, ишк. č̣āšt, шугн. cox̣t, сарък. cux̣t „обяд“, ягн. peč̣aš- „опитва на вкус“), староинд. cáṣakaṣ „чаша, чаша за вино, спиртна напитка“, cáṣati „той яде“). Тази форма е заета от ср.-перс. в арм. ճաշ [čaš] „вечеря“, ճաշակ [čаšаk] „вкус; съд за напитки“ (< иран. *čаšаkа). Съдейки по значението в арм. ճաշակ слав. праезик е специализирал независимо значението от „опитване на вкус“ в „съд за опитване на вкус; чаша“. От слав. заета в старопрус. kiosi „чаша“, рум. ceaşcă, унг. csesze.

Превод

английски: cup (en), glass (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: taza (es) италиански: tazza китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Tasse (de), Glas (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: чашка (ru), стакан (ru), рюмка, фужер, бокал словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: bardak унгарски: [[]] фински: [[]] френски: tasse (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

стакан

Производни думи

чашка, чашчица