хранилище

Български

хранилище ±

ед.ч.		хра·ни·ли·ще
	членувано	хра·ни·ли·ще·то
мн.ч.		хра·ни·ли·ща
	членувано	хра·ни·ли·ща·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 66

1. Място (помещение или сграда), където се съхраняват ценни и др. предмети.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: storehouse, stockroom, depository, repository арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: almacén, repositorio италиански: ripostiglio китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Ablage, das Depot норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: кладова́я словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: repositoire холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

депо, склад, депозит, антрепозит, магазия, влагалище

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}