хедонизъм
Облик
| ед.ч. | хе·до·ни·зъм | |
|---|---|---|
| непълен член | хе·до·низ·ма | |
| пълен член | хе·до·низ·мът | |
| мн.ч. | хе·до·низ·ми | |
| членувано | хе·до·низ·ми·те | |
| бройна форма | хе·до·ни·зъ·ма | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 11
- Eтическо учение, според което най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата в противовес на аскетичния живот.
Етимология
От старогр. ἡδονή „удоволствие“, „наслада“ + окончание -изъм.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- хедонизъм в Речник на българския език