хап

Български

хап ±

ед.ч.		хап
	непълен член	ха·па
	пълен член	ха·път
мн.ч.		ха·по·ве
	членувано	ха·по·ве·те
бройна форма		ха·па
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 65

1. Малко блокче лекарство, което се гълта наведнъж;

Етимология

заемка от арабски Habba „зърно“ през турски.

Фразеологични изрази

горчив хап неприятност,която трябва да се преживее.

Превод

Преводи

английски: ср. р. арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: ср. р. датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: ср. р. китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: ср. р. норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: ср. р. унгарски: [[]] фински: [[]] френски: ср. р. холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

таблетка

Производни думи

хапче