хайдутин

хайдутин (български)

хайдутин ±

ед.ч.		хай·ду·тин
	непълен член	хай·ду·ти·на
	пълен член	хай·ду·ти·нът
мн.ч.		хай·ду·ти
	членувано	хай·ду·ти·те
бройна форма		—
звателна форма		хай·ду·ти·но

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 18

1. Истор. По време на турското робство - народен закрилник,борец срещу османското владичество.
2. Остар. Разбойник, хайдук, крадец.

Етимология

Първоначалното значение на думата е „разбойник, крадец“, срв. употребата в дамаскин от 17 век: тогава щътъ да въскрьсньть хаидуте да дадьть рѣчь богу. Заета от тур. hajdud, което е от унг. hajdúk „наемна войска, пазеща границата от турците; телохранители; крадци“ (1554) < австр.-нем. Haytok, Heydogg, което е немското произношение на унг. hajtók, мн.ч. на hajtó „викач, гонач (при лов)“ (1514). Унг. hajdú „разбойник“ е вторично образувано от hajdúk, където -к е схванато за унг. окончание за мн.ч.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

бунтовник, въстаник, четник, харамия, размирник, бунтар, революционер