фрактал
фрактал (български)
| ед.ч. | фрак·тал | |
|---|---|---|
| непълен член | фрак·та·ла | |
| пълен член | фрак·та·лът | |
| мн.ч. | фрак·та·ли | |
| членувано | фрак·та·ли·те | |
| бройна форма | фрак·та·ла | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Фракталът е структура, за която се установява нетривиално самоподобие със собствените ѝ части. В много отношения това контрастира с обичайните „гладки“ обекти в традиционната математика и геометрия. Фракталът се представя като геометричен обект, който е радикално „начупен“. Терминът фрактал (от латинското fractus – „счупен“) е въведен през 1975 от Беноа Манделброт. Строго погледнато, фракталите са начупени в произволно малки мащаби, така че реално могат да бъдат изобразявани само техни крайни апроксимации. Най-често фракталът се генерира (например на монитор) от повтаряща се схема, обикновено рекурсивен или итерационен процес. Това позволява представяне на неговите характерни особености - самоподобността и възпроизвеждането на цялостната структура, независимо от увеличението. Примери за фрактал са дърветата, антените на всички съвременни мобилни телефони, човешкото тяло, клетките и изобщо всяка материя. Фракталният принцип на съществуване на всичко се проявява най-ясно при т.нар. холограми, чиито основен принцип е „Частта съдържа цялото и цялото се съдържа в частта“. Този принцип изяснява, че във всяка точка на една холограма (или който и да е фрактал) има информация за цялата холограма. Според Майкъл Толбот („Холографската вселена“) цялата Вселена представлява гигантска холограма, т.е. материята е холограма, следваща фракталния принцип.
Етимология
fractus - счупен
Фразеологични изрази
фрактален принцип, фрактално множество, фрактално повторение, фрактален модел
Превод
|
|
Синоними
повторение