ултиматум

ултиматум (български)

ултиматум ±

ед.ч.		ул·ти·ма·тум
	непълен член	ул·ти·ма·ту·ма
	пълен член	ул·ти·ма·ту·мът
мн.ч.		ул·ти·ма·ту·ми
	членувано	ул·ти·ма·ту·ми·те
бройна форма		ул·ти·ма·ту·ма
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Ултиматум — искане, свързано с ограничение на време, принуждаващо към изпълнение, а също така със заплаха за сериозни последствия в случай на неизпълнение. Ултиматумът се явява демонстрация на нежелание на каквито и да са преговори.

Ултиматумите се използват преди всичко в политиката и предшестват военни действия. Понякога ултиматуми се използват и в личния живот, икономиката, етнически спорове и др.

Етимология

на латински: ultimatum

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• нота
• диктат, повеление, заповед