уличник

уличник (български)

уличник ±

ед.ч.		улич·ник
	непълен член	улич·ни·ка
	пълен член	улич·ни·кът
мн.ч.		улич·ни·ци
	членувано	улич·ни·ци·те
бройна форма		улич·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Покварен, развален от улицата човек; гамен, хаймана

Превод

английски: street urchin, guttersnipe, mudlark; ragamuffin. арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• уличен, гамен, нехранимайко, хъшлак, хаймана, лумпен, хулиган, безделник
• долнопробен, невъзпитан, махленски, долен, просташки, вулгарен
• заподозрян, подозиран, под съмнение, обвинен, съмнителен
• дрипльо, парцалан