тътен

тътен (български)

тътен ±

ед.ч.		тъ·тен
	непълен член	тъ·те·на
	пълен член	тъ·те·нът
мн.ч.		тъ·те·ни
	членувано	тъ·те·ни·те
бройна форма		тъ·те·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. тѫтьнъ ψόφος (Супр.), от *tǫtьnъ, удвоено от звукоподр. *ton-ton-, срв. лат. tintino, -ārе „звъня, дрънкам“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• тънтеж, тътнеж, кънтеж, екот, грохот, бумтеж, боботене, тропот
• ехо
• буботене, трополене
• бучене, силен шум
• ек
• ехтене, ечене, гръм, трясък