тътен

Български

тътен ±

ед.ч.		тъ·тен
	непълен член	тъ·те·на
	пълен член	тъ·те·нът
мн.ч.		тъ·те·ни
	членувано	тъ·те·ни·те
бройна форма		тъ·те·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Тъп продължителен звук от взрив, гръм и др.

Етимология

старобълг. тѫтьнъ ψόφος (Супр.), от *tǫtьnъ, удвоено от звукоподр. *ton-ton-, срв. лат. tintino, -ārе „звъня, дрънкам“.

Превод

английски: rumble испански: [[]] италиански: rimbombo

немски: das Rumpeln, das Grollen руски: гро́хот френски: grondement

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.