туземец

туземец (български)

туземец ±

ед.ч.		ту·зе·мец
	непълен член	ту·зе·ме·ца
	пълен член	ту·зе·ме·цът
мн.ч.		ту·зем·ци
	членувано	ту·зем·ци·те
бройна форма		—
звателна форма		ту·зе·ме·цо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8a

1. Местен, коренен жител, най-често от отдалечена земя.

Етимология

Съставна дума от славянски произход: тук - земя

Превод

английски: aborigine (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: туземец (ru) словашки: domorodec (sk) словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: domorodec (cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

местен жител, абориген