тръсвам

Български

тръсвам

Сегашно време	тръс·вам
Мин. св. време	тръс·вах
Мин. несв. време	тръс·вах
Повел. наклонение	тръс·вай
Мин. страд. причастие	тръс·ван
Мин. деят. св. причастие	тръс·вал
Мин. деят. несв. причастие	тръс·вал
Сегашно деят. причастие	тръс·ващ
Деепричастие	тръс·вай·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 186, {{{ВИД}}}

(класификация — ?)

1. Почиствам предмет чрез изтръскване.

Етимология

От праслав. *troⁿsiti, свързана с треса.

Синоними

струпвам, хвърлям, нахвърлям, стоварвам

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]