терорист

Български

терорист ±

ед.ч.		те·ро·рист
	непълен член	те·ро·рис·та
	пълен член	те·ро·рис·тът
мн.ч.		те·ро·рис·ти
	членувано	те·ро·рис·ти·те
бройна форма		те·ро·рис·та
звателна форма		те·ро·рис·те

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a

1. Лице, което упражнява или осъществява терор.

Етимология

От фр. terroriste „терорист“.

Превод

английски: terrorist (en) испански: terrorista (es) италиански: terrorista (it)

немски: der Terrorist (de) руски: террорист (ru) френски: terroriste (fr)

Сродни думи

• терор

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Източници

1. терорист в РБЕ на ИБЕ