тепе

тепе ±

ед.ч.		те·пе
	членувано	те·пе·то
мн.ч.		те·пе·та
	членувано	те·пе·та·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип

диал. хълм, баир, планина

Етимология

тур. tepe - хълм

Синоними

хълм, рид, бърдо, рътлина, могила, възвишение, височина