теология
| ед.ч. | те·о·ло·гия | |
|---|---|---|
| членувано | те·о·ло·ги·я·та | |
| мн.ч. | те·о·ло·гии | |
| членувано | те·о·ло·ги·и·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
съвкупност от религиозни доктрини за същността и божието слово и учение, което се основава на текстове, приети за свещено откровение.
Етимология
Терминът "теология" се използва в класическата гръцка литература със значението на "беседа за боговете и космологията". Аристотел разделя теоретичната философия на математика, физика и теология като теологията се отнася най-общо до съвременният термин метафизика, която според Аристотел включва дискусия за природата на божественото.
Латинският писател Варон, основавайки се на гръцки източници, разделя този вид дискусия на три форми:
- метафизическа (отнасяща се до боговете от гръцката митология);
- рационална (философски анализ на боговете и космологията);
- гражданска (отнасяща се до обичаите и отговорностите в религиозния живот).
Терминът започва да се използва от християнските писатели. Той се среща в някои библейски манускрипти в заглавието на книгата "Откровение" - "Apokalupsis Ioannou tou Theologou" или "Откровението на Йоан Богослов". Тук има разлика в значението на корена "логос" в смисъл не на "причина", "основание", "аргумент", а на "слово" или "послание". "Ho theologos" тук означава, че авторът на Откровението ни представя послания или слова, които Бог говори. "Богослов" тук не се използва в съвременния смисъл.
В съвременен смисъл "богословие" или "теология" се отнася както до дискусия за природата на Бога или боговете или на религиозна тема, така и до академичното изучаване (в университети, семинарии и т.н.) на ученията на християнството или която и да е друга религия. В тесен смисъл терминът се използва и за взаимоотношенията и контрастите между различните религии въпреки, че обикновено този дял от познанието се нарича "сравнителна религия" или "сравнително религиознание".
Фразеологични изрази
Превод
|
|