стопанство

Български

стопанство ±

ед.ч.		сто·пан·с·т·во
	членувано	сто·пан·с·т·во·то
мн.ч.		сто·пан·с·т·ва
	членувано	сто·пан·с·т·ва·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Всичко,което хората добиват,обработват и произвеждат за нуждите си,а с остатъка търгуват.

Етимология

> стопанин

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: ср. р. фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• имение, имот, чифлик, ферма, земя
• икономика, производство
• имущество, собственост, притежание