стипца

стипца (български)

стипца ±

ед.ч.		стип·ца
	членувано	стип·ца·та
мн.ч.		-
	членувано	-
звателна форма		стип·цо

Съществително нарицателно име, женски род, тип

1. Безцветно вещество със стягащо, кръвоспиращо, адстрингентно действие и с тръпчив (стипчив) вкус. //Богоров 1869
2. прен Стиснат човек; скъперник.

Фразеологични изрази

Стипчава фабрика "фабрика за производство на стипца" Богоров 1869.

Превод

английски: alum арабски: خريج арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: alum датски: Aluin есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: Alumbre италиански: Allume китайски: 明礬 корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Alaun норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: Alum румънски: [[]] руски: квасцы словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: Alun холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: ミョウバン

Производни думи

стицав, стипчив; Богоров 1869:14 - стипцосвам нсв.; стипцос/в/ан прил.; стипцосвание ср.; стипчав прил.; стипчен прил.