старост

Български

старост ±

ед.ч.		ста·рост
	членувано	ста·рост·та
мн.ч.		ста·рос·ти
	членувано	ста·рос·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Период от живота след зрялата възраст, през който постепенно отслабва дейността на организма.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: caducity, senescence, old age гръцки: γεράματα, γήρας испански: vejez италиански: vecchiaia

немски: das Alter, das Greisenalter руски: ста́рость турски: yaşlılık френски: vieillesse

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.