старец

Български

старец ±

ед.ч.		ста·рец
	непълен член	ста·ре·ца
	пълен член	ста·ре·цът
мн.ч.		стар·ци
	членувано	стар·ци·те
бройна форма		—
звателна форма		ста·ре·цо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8a

1. Стар, възрастен човек.
2. прен. жарг. Баща.

Превод

английски: old man (en) гръцки: γέρος (el) испански: viejo (es) италиански: vecchio (it)

немски: der Greis, der Alter (de) руски: стари́к (ru) словенски: starec (sl) френски: vieux (fr), vieillard (fr)

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Източници

1. старец в РБЕ на „Читанка“