сръчквам

Български

сръчквам

Сегашно време	сръч·к·вам
Мин. св. време	сръч·к·вах
Мин. несв. време	сръч·к·вах
Повел. наклонение	сръч·к·вай
Мин. страд. причастие	сръч·к·ван
Мин. деят. св. причастие	сръч·к·вал
Мин. деят. несв. причастие	сръч·к·вал
Сегашно деят. причастие	сръч·к·ващ
Деепричастие	сръч·к·вай·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 186, {{{ВИД}}}

(класификация — ?)

Побутвам с показалец някой на когото искам да привлека вниманието

Синоними

смушквам, сбутвам, посмушквам, посбутвам, мушкам, ръгам, сръгвам, посръгвам, бутам, побутвам

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]