старобълг. смокы, род. п. смокъве σῦκον, συκομορέα (Зогр., Мар., Асем., Супр.), диал. смоква, сърбохърв. смоква „смокиня“, смок „подправка, мезе, вид сос“, словен. smokev „смокиня“, smok „подправка за месо, сок от месо, лекарствено растение със сочни месести листа“, smokvica „ягода“, слов. smokvica, smoklica „ягода“, smok „сок от ягоди или малини, мека сърцевина“, пол. smokwa, рус. смоква „смокиня“ (възм. от цслав.). Първоначалното значение на праслав. *smoky е „сочен горски плод, ягода“, срв. хърв. nasmočiti „подправям“, osmоčiti „ям нещо с хляб“, prismоčiti „топя сух хляб“, словен. smočiti „подправям с мазнина“, smočen „сочен“ (smočna hruška, smočno meso), свързана с мокър, старобълг. мокнѫти „навлажнявам“. Значението е променено от „ягода“ в „смокиня“ у южните славянски племена между 4-6 век, тъй като те първи се срещат със смокинята, която расте на Балканите, но не и на север. В този период е заета в гот. smakka „смокиня“, smakka-bagms „смокинено дърво“ (-kk- по народоетимология с герм. *smakk- в нов.-в.-нем. Ge-schmack „вкус“, sсhmесkеn „има вкус“).
