служебен
Облик
(пренасочване от служебни)
служебен (български)
ед. ч. | м. р. | слу·же·бен | |
---|---|---|---|
непълен член | слу·жеб·ния | ||
пълен член | слу·жеб·ни·ят | ||
ж. р. | слу·жеб·на | ||
членувано | слу·жеб·на·та | ||
ср. р. | слу·жеб·но | ||
членувано | слу·жеб·но·то | ||
мн. ч. | слу·жеб·ни | ||
членувано | слу·жеб·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- отнасящ се до службата
- за служителите (работниците). Служебен вход. Служебен телефон.
- във връзка с дейността, по служба. Служебна тайна. По служебен ред.
- (прен.) делови, сух, нефамилиарен. Служебен (официален) тон.
- (и филос.) помощен, обслужващ, в служба. Служебна роля, функция.
- (юр., нареч., от 1.2.) извършван самоинициативно по(ради) служебно задължение (ex officio)
- (юр. = 1.3.) като средство, производен.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|