сетя
Облик
(пренасочване от сетелото)
сетя (български)
Сегашно време | се·тя |
---|---|
Мин. св. време | се·тих |
Мин. несв. време | се·тех |
Повел. наклонение | се·ти |
Мин. страд. причастие | се·тен |
Мин. деят. св. причастие | се·тил |
Мин. деят. несв. причастие | се·тел |
Сегашно деят. причастие | се·тещ |
Деепричастие | се·тей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип , свършен
(класификация — )
- Възприемам със сетивата си.
- възвр. Идва ми на ум, хрумва ми, припомням се нещо забравено.
Етимология
старобълг. *сѣтити (сѧ), производен на старобълг. сѣть „мрежа“ (Зогр., Мар., Асем.), първоначално *sětь „връзка“ > *sětiti „правя връзка“ > „припомням си“. Балкано-балтийски изоглос - бълг. сетя, сръб. сјетити се лит. saisti, saičiu „гадая, предсказвам“, производен на лит. saitas, sietas „връзка, въже“, свързан с латв. saite „връзка, въже“, старосканд. siða „чародействам“, seið „чародейство“, seiðr „връзка, корабно въже“, уелс., брет. hud „чародейство“, ИЕ *soi-to „връзка, магия“ от *sei- „свързвам“.
Фразеологични изрази
Производни думи
Превод
|
|