седя
седя (български)
| Сегашно време | се·дя |
|---|---|
| Мин. св. време | се·дях |
| Мин. несв. време | се·дях |
| Повел. наклонение | се·ди |
| Мин. страд. причастие | се·дян |
| Мин. деят. св. причастие | се·дял |
| Мин. деят. несв. причастие | се·дял |
| Сегашно деят. причастие | се·дящ |
| Деепричастие | се·дей·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
(класификация — ?)
- Намирам се в седнало, свито положение.
- Прекарвам време, стоя, бавя се.
- Живея, обитавам.
Етимология
ст.-бълг. сѣдѣти, сѣждѫ καθέζεσθαι, καθῆσθαι (Мар., Зогр., Асем., Клоц., Супр.). Праслав. *sěděti, *sědjǫ (сърбохърв. sjedjeti, sjedim, словен. sedeti, sedim, чеш. sеděti, слов. sedieť, пол. siedzieć, siedzę, г.-луж. sedźeć, д.-луж. sejźeś, рус. сидеть, сижу, укр. сидiти, сиджу, белор. сiдзець, сiджу), сроден с лит. sėdėti „седя“, sėdžiu „аз седя“ (= ст.-бълг. сѣждѫ, съвр. седя е по морфологична аналогия), sėdi „седи“ (= ст.-бълг. сѣдитъ), латв. sēdēt, sēdu „седя“, старогр. ἔζομαι „сядам“, лат. sеdеō „седя“, гот. sitan „седя“, ст.-сканд. sitia „седя“, от ие *sed-eh1(-tei). Ст.-инд. sīdati „той седи“, авест. hiδaiti „той седи“, старогр. ἵζω „поставям“, лат. sīdō „сядам“ възлизат към удвоената основа *sizd- < *si-sd-.
Фразеологични изрази
Синоними
седнал съм, приседнал съм, стоя
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|