самопризнание

самопризнание (български)

самопризнание ±

ед.ч.		са·моп·риз·на·ние
	членувано	са·моп·риз·на·ни·е·то
мн.ч.		са·моп·риз·на·ния
	членувано	са·моп·риз·на·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Признаване на собствена вина при престъпление пред съд или пред следовател.

Превод

английски: confession гръцки: ομολογία испански: confesión италиански: confessione

немски: das Geständnis руски: призна́ние турски: itiraf, ikrar френски: confession