румънец

румънец (български)

румънец ±

ед.ч.		ру·мъ·нец
	непълен член	ру·мъ·не·ца
	пълен член	ру·мъ·не·цът
мн.ч.		ру·мън·ци
	членувано	ру·мън·ци·те
бройна форма		—
звателна форма		ру·мъ·не·цо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Човек от основното население на Румъния, влах.

Етимология

От рум. român, rumân „румънец“, (феод.) „крепостен селянин във Влашко“, от лат. romanus „римски“.

Превод

албански:  (sq) английски:  (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки:  (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански:  (es) италиански:  (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски:  (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски: român (ro) руски: румын (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски:  (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски:  (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски:  (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)

Синоними

влах