румен

Български

румен ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		ру·мен
		непълен член	ру·ме·ния
		пълен член	ру·ме·ни·ят
	ж. р.		ру·ме·на
		членувано	ру·ме·на·та
	ср. р.		ру·ме·но
		членувано	ру·ме·но·то
мн. ч.			ру·ме·ни
		членувано	ру·ме·ни·те

Прилагателно име, тип 76

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Синоними

• светлочервен, ален, зачервен, червен, пурпурен
• поруменял, почервенял
• тъмночервен, кървавочервен

Антоними

блед

Превод

английски: ruddy, pink-cheeked арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: ρόδινος датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: rubicundo италиански: rubicondo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: rotwangig норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: rumiany (pl) португалски: [[]] румънски: [[]] руски: румяный (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: румен (sh) тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: rougeâtre холандски: [[]] хърватски: rumen (sh) чешки: ruměný (cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Македонски

Прилагателно име

ру́мен

1. румен

Етимология

От старобългарски роу́мѣнъ, от праславянски *ruměnъ.

Произношение

• МФА: [ˈru.mɛn]

Сърбохърватски

Прилагателно име

ру̀мен (rùmen)

1. румен

Етимология

От старобългарски роу́мѣнъ, от праславянски *ruměnъ.

Произношение

• МФА: [rǔ.men]