рейс

рейс (български)

рейс ±

ед.ч.		рейс
	непълен член	рей·са
	пълен член	рей·сът
мн.ч.		рей·со·ве
	членувано	рей·со·ве·те
бройна форма		рей·са
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

1. Спец. Пътуване на сухоземно, водно или въздушно превозно средство между два пункта по определен маршрут в едната посока. // Разш. Изминаване на разстояние между два пункта.
2. Разг. Пътнически автобус за редовен превоз между два крайни пункта в голям град или между две населени места. // Разш. Пътнически автобус.

Етимология

— От хол. reis ‘пътешествие’ през рус. рейс.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

1. дестинация
2. път, маршрут, курс

Надсловия

превозно средство, моторно превозно средство, МПС