разкаяние

разкаяние (български)

разкаяние ±

ед.ч.		раз·ка·я·ние
	членувано	раз·ка·я·ни·е·то
мн.ч.		раз·ка·я·ния
	членувано	раз·ка·я·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Мъчително душевно състояние у човек, който съзнава и съжалява за извършена грешка, престъпление.
2. Рел. Признаване и изповядване на греховете; покаяние.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• каене, покаяние, поканване, разкайване, съжаление
• мъчение, измъчване, неспокойствие, гризене на съвестта