равнодушие

равнодушие (български)

равнодушие ±

ед.ч.		рав·но·ду·шие
	членувано	рав·но·ду·ши·е·то
мн.ч.		—
	членувано	—

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. мн. няма Пълно отсъствие на интерес, чувство или отношение към някого или нещо.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• безучастие, безучастност, пасивност, безразличие, индиферентност, апатия, апатичност, студенина, хладина, отчужденост
• хладнокръвие, безчувствие, безчувственост, безжизненост, безстрастие
• незаинтересованост, невъзмутимост
• безгрижие, спокойствие, нехайство
• неутралност, невмешателство
• безучастие, разсеяност
• хладност, хлад