първоначален

Български

първоначален ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		пър·во·на·ча·лен
		непълен член	пър·во·на·чал·ния
		пълен член	пър·во·на·чал·ни·ят
	ж. р.		пър·во·на·чал·на
		членувано	пър·во·на·чал·на·та
	ср. р.		пър·во·на·чал·но
		членувано	пър·во·на·чал·но·то
мн. ч.			пър·во·на·чал·ни
		членувано	пър·во·на·чал·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. Който се отнася до нещо или е присъщ на нещо в началото.

Синоними

• пръв, начален, първичен, встъпителен, подготвителен, елементарен, основен
• най-ранен, най-стар
• вроден

Превод

английски: initial, original, primordial арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: inicial, primordial италиански: iniziale, primordiale китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: anfänglich, ursprünglich норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: первонача́льный словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: initial, primordial холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]