пробен

Български

пробен ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		про·бен
		непълен член	проб·ния
		пълен член	проб·ни·ят
	ж. р.		проб·на
		членувано	проб·на·та
	ср. р.		проб·но
		членувано	проб·но·то
мн. ч.			проб·ни
		членувано	проб·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. Който се отнася до пробване, проверяване на качествата, годността, действието на нещо или качествата, годността на някого за нещо, за някаква работа, дейност; изпитателен, опитен.

Синоними

опитен, експериментален, примерен, за изпробване, за проба, за проверка, изпитателен

Превод

Преводи

английски: trial, test, tentative, experimental арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: δοκιμαστικός датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: tentativo италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: tentativ, Probe- норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: про́бный словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: deneme унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]