причастие

причастие (български)

причастие ±

ед.ч.		при·час·тие
	членувано	при·час·ти·е·то
мн.ч.		при·час·тия
	членувано	при·час·ти·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Причастията са нелични глаголни форми, които имат признаци на глагол на прилагателно име.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: partisiippi френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

причестяване, комка