притома

притома (български)

притома ±

ед.ч.		при·то·ма
	членувано	при·то·ма·та
мн.ч.		при·то·ми
	членувано	при·то·ми·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Състояние на отмаляване, слабост, предизвикано от силно любовно преживяване или от усещане за много приятно изживяване; нега, отмала.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• умора, безсилие, отпадналост, отпадане, отпуснатост
• отмалялост, премалялост