престация

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Под престация се разбира – съдържанието на едно облигационно задължение. По силата на облигационно отношение, длъжникът трябва да престира т.е. да осъществи един резултат. Съществуват 3 основни възгледа относно престациите:

1. Престацията е дължимо поведение;

2. Облигационното задължение има специфика – престацията е дължим резултат;

3. Престацията няма единна природа.

Определяне на престацията в зависимост от източника:

1. При договорните източници – водещ е договора /едностранна сделка/. Нормативните актове имат по-ограничено приложение. Те играят само допълващо роля. Влизат в действие, когато не е уговорено нищо изрично.

2. При извън договорни източници /фактически състави които не включват сделки/ - облигационното отношение се определя изцяло от закона.

Видове престации:

1. От гледна точка на дължимото поведение: действие или бездействие, имаме положителни и отрицателни престации. При положителните – длъжникът дължи действие, а при отрицателните престации бездействие. Отрицателните престации не подлежат на частично изпълнение. Те винаги са неделими.

2. Забавена престация – е пълно неизпълнение. Когато неизпълнението е довело материализиран материал, кредитора може да иска да махне сам материала.

3. Заместими и незаместими престации: Заместими – може и кредитора да изпълни. Те са прехвърлими и непрехвърлими. Незаместими – точно определено лице трябва да извърши, непрехвърлими са.

4. Делими и неделими престации: критерия тук е дали престацията може да се изпълни на части, така че частичното изпълнение да представлява интерес за кредитора. При неделимите престации е невъзможно частично изпълнение.

5. От гледна точка на времетраенето имаме престации с еднократно действие и престации с трайно действие. С еднократно действие – времетраенето няма правно значение. С трайно действие – времетраенето е от правно значение.

Правен режим на престацията “даре” - прехвърляне на право на собственост. С договора страните поемат задължение от типа “даре”. "Даре" в превод е задължението да се даде нещо. Нашето право е възприело френската система и едновременно с това вещно-прехвърлителното и облигационно право. По принцип задълженията "Даре" се реализират в момента на тяхното приемане. Тук имаме няколко изключения: - не винаги при сключване на договора е възможно да настъпи вещно – прехвърлимо действие. За да може при сключване на договора на настъпи такова действие, трябва вещта да съществува и да е определена; - ако договорът има за предмет бъдеща вещ, то прехвърлителния ефект ще настъпи най-рано при появата на вещта. - вещта трябва да принадлежи на прехвърлителя, освен ако няма изрична уговорка за отлагане на вещно – прехвърлителния ефект. Така е при договора за изплащане.