прашка

Български

прашка ±

ед.ч.		праш·ка
	членувано	праш·ка·та
мн.ч.		праш·ки
	членувано	праш·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Древно метателно оръжие, което поразява избраната цел чрез удар с малък плътен предмет – най-често камък.

Етимология

умал. (с наст. -ка) от старобълг. прашта „прашка“

Превод

Преводи

английски: sling, catapult (en) гръцки: σφεντόνα (el) испански: honda (es) италиански: frombola, fionda, catapulta (it) немски: die Schleuder (de)

руски: праща́ (ru) словенски: prača (sl) сръбски: праћа (sr) унгарски: parittya (hu) френски: fronde, bricole (fr)

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.