подчинение

подчинение (български)

подчинение ±

ед.ч.		под·чи·не·ние
	членувано	под·чи·не·ни·е·то
мн.ч.		под·чи·не·ния
	членувано	под·чи·не·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Положение, състояние на подчинен.

Превод

английски: submission, subjection, subordination арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: sumisión италиански: sottomissione китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Unterordnung, der Gehorsam, die Hörigkeit норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: submission холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• подчиненост, зависимост, йерархия, субординация
• робство, заробване, поробване
• послушание, покорство
• подчиняване
• покоряване
• покорност, отстъпване, отстъпчивост, смирение
• зависимо положение
• уважение, почит