перука

перука (български)

перука ±

ед.ч.		пе·ру·ка
	членувано	пе·ру·ка·та
мн.ч.		пе·ру·ки
	членувано	пе·ру·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Изкуствена или чужда коса, прикрепена към основа от плат, която се носи като шапка на главата.

Превод

английски: wig (ист.) - periwig, peruke гръцки: περούκα испански: peluca италиански: parrucca

немски: der Haarersatz, die Perücke руски: пари́к турски: peruka френски: perruque