пяна

Български

пяна ±

ед.ч.		пя·на
	членувано	пя·на·та
мн.ч.		пе·ни
	членувано	пе·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип

Етимология

старобълг. пѣна (Зогр., Мар., Клоц., Супр.) - към старопрус. sроауnо „бирена пяна“ (от балт. *spainā), лит. spainė „морска пяна“, староинд. рhēnаs м., осет. финк „пяна, каймак“, с друго окончание ст.в.нем. feim, англ. foam „пяна“, лат. spūma „пяна, пръски“.

Превод

английски: foam, froth, spume (en) белоруски: пена (be) испански: espuma (es) италиански: spuma (it) латински: spūma (la) немски: der Schaum (de) полски: рiаnа (pl)

руски: пена (ru) словашки: реnа (sk) сръбски: пjена (sr) украински: пiна (uk) френски: écume (fr) хърватски: pjena (hr), spjena (hr) чешки: рěnа (cs)