отблъсквам

отблъсквам (български)

отблъсквам

Сегашно време	от·б·лъс·к·вам
Мин. св. време	от·б·лъс·к·вах
Мин. несв. време	от·б·лъс·к·вах
Повел. наклонение	от·б·лъс·к·вай
Мин. страд. причастие	от·б·лъс·к·ван
Мин. деят. св. причастие	от·б·лъс·к·вал
Мин. деят. несв. причастие	от·б·лъс·к·вал
Сегашно деят. причастие	от·б·лъс·к·ващ
Деепричастие	от·б·лъс·к·вай·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 186, несвършен вид

(класификация — преходен)

1. Като бутам, тикам, блъскам някого, нещо, го отстранявам, отдалечавам.
2. Отбивам вражеско нападение.
3. С поведението, с качествата си или с вида си будя неприятно чувство.

Синоними

• отбивам

Превод

английски: avert, fend away, repel испански: [[]] италиански: allontanàre

немски: abwenden руски: отби́ть, пари́ровать френски: prévenir добавете превод на друг език тук [[]]